Ключът към хармоничната визия

В книгата си "The art of color", Йоханес Итeн пише:

"Когато хората говорят за цветова хармония, те оценяват съвместния ефект на два или повече цвята. 

Опитът и експериментите с цветови комбинации показват , че индивидите се различават в преценките си за хармония и контраст.

Цветовите комбинации, наречени "хармонични" в общата реч, обикновено са съставени от много сходни цветове или от различни цветове в едни и същи нюанси. 

Като правило, твърдението за хармония или контраст просто се отнася до скала приятно-неприятно или привлекателно-непривлекателно на базата на лични предпочитания.

Хармонията в действителност предполага баланс- симетрия на силите .

Изследването на физиологичните явления в цветното зрение ще ни доближи до решението на проблема.

Ако гледаме известно време зелен квадрат и след това

затворим очи, виждаме, като остатъчен образ, червен квадрат. Ако погледнем червен квадрат, остатъчният образ е зелен квадрат. Този експеримент може да се повтори с всеки цвят и остатъчното изображение винаги се оказва с неговия противоположен цвят. 

Окото поставя допълнителния цвят: то се стреми да възстанови равновесието.

Този феномен се нарича последователен контраст."

Това, което става ясно от неговите изследвания и работа е именно, че човешкото око търси винаги баланса и даже го създава тогава, когато той липсва.

Поглеждайки се в огледалото , дори да не го съзнаваме напълно, ние "разчитаме" нашите собствени цветове -представени в очите, косата, подтона на кожата и в цялостното ни оцветяване , като интуитивно избираме "окраски" ( грим, цвят на косата, облекло, аксесоари) с които да допълним цялостната "картина".

Цялостната си визия съставяме като хармонизираме или като контрастираме на нашите собствени цветови характеристики.

Личното възприятие и предпочитание определя собствената ни представа за това кои цветове да носим и как да ги съчетаваме.

Но до колко сме обективни гледайки се в огледалото.

В проведените цветови анализи в моето студио забелязах, че някои от дамите, с които работих трудно установяваха как цветовете( драпериите) влияеха на излъчването им, докато други веднага виждаха ефекта при промяната на подходящи и неподходящи цветове в близост до лицето им.

Това до голяма степен зависи от начина, по който всеки човек възприема информацията, която получава.

Една система , идваща от НЛП- ВАК модел ни дава отговор защо се получава така.

В-визуален, А-аудитивен, К-кинесетичен- ВАК. Тоест всеки човек има доминантен начин на възприемане на информацията.

Визуалният тип има нужда да види, аудитивният тип има нужда да чуе, а кинестетичния тип-да докосне (да направи).

В моите консултации за цветови анализ аз се старая да включа материали и информация, която работи успешно и за трите стила на възприятие. Защото само когато разберем нашето собствено оцветяване можем да започнем да добавяме успешно и красиво останалите елементи - коса, облекло и тн.

За да постигнем хармонична визия понякога е нужно повече от усещане или интуиция, нужни са знания.

Теорията на цветовете и науката имат нужните отговори. А появата на цветовия анализ като метод, който преминава дълъг път чак до днес ни помага да разберем по лесен и приятен начин защо някои цветове работят за нас, а други срещу нас.

Да разберем собственото си оцветяване е първият и най- важен елемент в цветовия анализ.

Тук бих искала да спомена един метод, който зная че е доста популярен сред дамите и това е да се определи подтона на кожата чрез цвета на вените на китката. И ако те покажат топла кожа значи човека трябва да носи топли цветове, ако покажат студена- студени цветове.

Това е един мит, който съществува от много години и самата аз съм се опитвала да разбера как работи. Нека ви кажа- не работи, не се заблуждавайте.

Кожата и нейния подтон ( или надтон) като цяло е най-трудният за установяване елемент от нашето оцветяване. Това потвърждава и менторът ми в цветовия анализ, с много много години практика. Определянето на точния цвят на кожата е изключително субективен процес. За някои хора или анализатори, порцеланова кожа може да значи топла, а за други- студена и тн. Може дори да се опиташ да откриеш например основа за грим или фон дьо тен , които да е поцеланов цвят- ще откриеш и топли и студени "порцеланови" нюанси. Топла или студена кожа - това е абсолютно субективно, наистина!

Въпреки това, този, който е решил да вземе предвид вените е искал да разбере нещо много важно чрез тях- топли или студени цветове да носим.

Топло и студено са двете крайни точки на една скала наречена температура. Температурата е едно от трите свойства на цвета, което е основополагащо в цветовия анализ.

Преди повече от 40/45 години точно така се е появил и самия цветови анализ- чрез идеята за топло и студено.

Една голяма американска компания за нутриенти, витамини и тн. решава да добави в портфолиото си грим продукти, чрез които да навлезе и в Европа -във Великобритания. Тези грим продукти обаче са различни от всичко правено дотогава-разделени са на студени и топли чрез цветни кодове.

Това става една или две години след като на пазара в Щатите се появява книгата на Карол Джаксън "Color me beautiful"(1979 год.).

Двете събития нямат нищо общо по между си, но се движат в синхрон и се превръщат в истински хит като завладяват жените на няколко континента чрез своята лесна и достъпна система за красота.

И какво по-хубаво от това да знаеш кое наистина ти отива- кой грим, коя дреха...!

Страхотно, нали!?

Откриването на това- коя е основната тонална характеристика на твоето оцветяване -топло или студено е ключът към постигането на хармония в цялостната визия.

Дамите с топло оцветяване греят в топли цветове като оранжево, охра, зелено, червено, жълто, а дамите със студено оцветяване се припознават в синьото, бялото, сивото, лавандуловото, лилавото.

Ако и ти искаш да разбереш повече за своето лично оцветяване и как да отключиш потенциала на най- подходящите цветове за теб , можеш да разгледаш моите консултации.